«Великият леден храм» е на път да стане мит
Арктика се затопля по-бързо от всеки един регион, но проблемът е не в самото разтапяне на нейните ледове, а във факта, че ледниците й играят важна роля в охлаждането на останалата част от земното кълбо и ефектът от едно очаквано затопляне на северния полюс ще бъде усетен по целия свят, а не само в отдалечената тундра. Изследователят от XX век Фритьоф Нансен наричал Арктика “великия леден храм на природата”, място гъмжащо от скитащи се полярни мечки и пейзаж, замръзнал още от зората на времето. Днес никой не може да стигне достатъчно на север, че да избегне глобалното затопляне. Регионът се е затоплил почти двойно за последните 50 години.
Ледът под форма на маса като глетчери, айсберги, дълбоко замръзнали вътрешни слоеве на почвата и плаващи късове изчезва и постепенно разтопеният лед се разпространява из целия световен океан.
Силата на Арктика – “температурна помпа”
Може да звучи научно необосновано и дори доста налудничаво, но Арктика играе първостепенна роля в разпространението на топлина и нейното регулиране по цялото земно кълбо чрез т.нар. “heat pump”(«температурна помпа»). Океанските течения разнасят топлината чрез система, популярна като “големия конвеерен колан”.Две главни сили поддържат движението на “конвейра”: ветровете и различните плътности в океана. Арктика се явява ключова за плътността на световния океан. Критичните точки на “конвеерния колан” се намират там , където повърхностните води достигат до дълбоките води. Това естествено се случва много рядко и все пак две от местата, на който то става, се намират в Северния Атлантик. С понижаване на температурата на океана в далечния север, неговите води стават с по-голяма плътност и “потъват” към дъното на океана. Така охладената вода потича към Екватора. Тази комбинация от потъване и оттичане придвижва океанския конвейер. Тъй като студената вода, която се премества на юг трябва да бъде заменена, топли повърхностни течения тръгват към далечния север, за да отнесат топлина там. Без “температурната помпа” на океана климатът на Европа щеше да бъде в пъти по-студен.
Глобалното затопляне променя това ключово място в Северния Атлантик, където “потъват” повърхностните води. Смесицата от голямото количество валежи, оттичането на реки и разтапящия се лед, всички свързани с климатичната промяна, прави повърхностните води на севера по-слабо солени и с по-малка плътност, което заплащва да разруши баланса в така действащата “температурна помпа” на естествения кръгоооврат в океана.
Статиите в оригинал можете да видите тук и тук. Снимката е от Pathfinder Linden във flickr.
