Градска есен
С годините забелязвам, че есента в градска среда става все по-бедна и по скучна на багри. Къде отидоха онези големи пъстроцветни килими, от които като деца трупахме купчини и изпитвахме блаженото удоволствие да се мятаме в тях? Покафеняха и изгниха… Преди поне се утешавах, че отсътпват път на пухкавия сняг, но сега това е една утопия, заменена в реалността с кишата, калта и мърсотията на улиците. Багери вкопаха природата, бетоновози я запечатаха здраво и издигнаха огромни конструкции отгоре й. Това е тъжната истина на един почти двумилионен град, каквато е нашата столица, но още има някаква надежда.
Тази надежда е платформата, наречена „София 2020”, която стартира с 10 идеи, третиращи подобряване на градската среда, „градската дневна”, зелените системи, велоалеите, пешеходните зони, културната сфера, градската памет и др.. Важен елемент от платформата е „Твоята идея”, а именно възможността и на други граждани и независими професионалисти да публикуват и дебатират свои идеи за бъдещето на града и подобряването на градската среда. Ядро на платформата е сайтът www.sofia2020.bg. Ако си загрижен за бъдещето на прекрасната ни столица, включи се и ти!
Снимката е от velss в deviantArt.
Статията има 2 коментара:
Венко каза:
Идеите са хубави, но ще си останат само идеи, докато не се промени мисленето на хората… Индустрията, мащабното замърсяване, глобалното затопляне, парниковият ефект – всичко е навързано и не се е появило от нищото!
Коментарът е публикуван на 12 ноември 2009г. в 21:06ч.
martin534 каза:
„Венко“ е прав. Всичко е от мисленето, поведението на хората в големите градове. Ето аз например съм роден в гр. Петрич. Града е малък и заобиколен от гори като София. Важното, е че мисленето на хората е различно. Всяка година групи хора- възрастни, които вземат децата си и ги учат как да сабират орехи, кестени и т.н. посещават близките гори. Всяка събота и неделя хора правят малки походи през горите, но не изхвърлят опаковките кадето им падне. Просто вземат една чантичка и слагат отпадаците там. А щом му дойде времето дърветата сякаш се изтръсват от старите листа и се оголват до последния клон, готови да посрещтнат зимата. И килима от листа се застиля. Във всеки двор има по едно дърво и храст, цветя, лозя и т.н., да знаете колко красиво е да ги гледаш и как успокоява тази гледка само. В столицата, нашата прословута столица, когато и да съм бил все едно съм затворен. Стоя на разтояние една ръка от хората на спирката, а ми се струват така далечни. За София и жителите й есента е само проблеми. Никой не гледа от другата страна на сезона. Всяко нещо си има две страни, колкото и да е малко, дори листа хартия има две страни. Тези хора виждат само проблемите и не само в това, във всяко нещо. Ето каде е проблема- мислят само за проблемите, чакат друг да ги реши и когато някой се опита го критикуват, усъждат и отхвърлят- омагьосан кръг. Това им е проблема не трябва да правите кампании за озеленяване и т.н., а да им промените гледната им точка.
Коментарът е публикуван на 18 май 2010г. в 21:37ч.